The Used

The Used са (отляво надясно):
Джеф Хауърд: Бас
Куин Олмън: Китара
Берт МакКракен: Вокал
Брандън Щайнекерт: Барабани


Blue and Yellow (my personal favourite )

http://vbox7.com/play:1503bb46


On My Own
(live) (second personal favourite, даже нз коя ми е по-любима...)

https://www.youtube.com/watch?v=rX4UWTPXves



All that I've got

http://vbox7.com/play:8fbc27ed





The Used живеят чрез фрикция. Можете да го чуете на избухливия едноименен дебют на групата. Можете да го чуете на последвалия го, пълен с напрежение In Love And Death. Това е, което прави техен албум или живо изпълнение толкова въодушевяващо преживяване. През целия In Love And Death можете да усетите слаб тиктакащ звук, но няма да разберете до последната секунда дали е от часовник с аларма или бомба със закъснител.
И двете възможности са много вероятни. Идващият от Орем, Юта квартет е съставен от четири отличаващи се характера. Всеки от тях е с индивидуални музикални вкусове, които невинаги се припокриват и силни идеали, които са често абсолютно противоположни. Смесицата би избухнала в по-слаба група преди тя дори да е започнала, но еднакво пламенните приятелства и споделени трудности, които изграждат The Used ги поддържат и до днес.
“Имаше известно количество драма по време на правенето на новия албум,” казва барабаниста Брандън Щайнекерт с усмивка. “Няма такова нещо като перфектна работна обстановка и мисля, че музиката стана по-добра, защото не дойде лесно.”
И каквато фрикция групата не създава отвътре, членовете лесно намират в заобикалящия ги свят. За външен човек, базираната на църкви култура в родния им Орем изглежда като идеалния инкубатор за нова рок революция. Но ако попитаме вокала Берт МакКракен срещу какво се бунтува, в изпитан, традиционен начин той ще отговори, “А срещу какво да не се?”
“Бунтувал съм се срещу всякакви форми на конформизъм през целия ми живот, не просто срещу консервативната култура на Юта,” казва той. “Бунтувал съм се срещу Мормонската Църква като ходя в други църкви. Бунтувал съм се срещу родителите си като не ядях месо. Бунтувал съм се срещу приятелите си и срещу себе си като се дрогирах. И съм се бунтувал срещу всичко, което ми пречеше да свиря музика с тези момчета.”
“Това беше и моя начин за бунт,” казва китариста Куин Олмън. “Вярата в нещо реално и могъщо като музиката. Бог е просто концепция, но музиката е реална.”
Тяхната вяра в музиката накрая им дала възможност да избягат от заспалия им роден град, както и възможност за бягство и от общото им минало, което включва мизерия, бездомност и, за Берт, зависимост от наркотици. The Used документират историята си с изненадваща искреност на DVD/диска им Maybe Memories, внимателно уловил въздигането им от гаражна група до световни знаменитости на дигитално видео.
“Ако чуете слух, че има голямо парти при съседа от другата страна на оградата, толкова много ви се ще да отидете,” обяснява Куин за желанието на групата да се махне от Орем, до който са се връщали след успеха си. “Просто си повтаряхме, ‘Можем да се махнем оттук. Можем.’”
“В умовете ни, нямаше възможност да се провалим,” казва басиста Джеф Хауърд. “Нямахме на какво да се опрем при неуспех.”
В много аспекти, The Used е напълно различна група от тази, която записа дебюта им (който до момента е продаден в над милион копия). До пускането на първия албум през Юни 2002, групата е правила само двадесет шоута в и около Орем. Оттогава са отбелязали нечовешките 600 появи около света, включително успешни появи на Ozzfest, Vans Warped Tour и най-скорошното Linkin Park’s Projekt Revolution турне. Не е учудващо, че In Love And Death отразява този ускорен цикъл на растеж.
“Не мисля, че бихме могли да напишем първия албум отново, защото вече сме толкова различни хора,” казва Брендън. “Преди, просто пишехме сами в дома си и бяхме гладни и се опитвахме да работим някакви странични неща за да се изхранваме, не можехме да си позволим палки и струни. Този път трудностите бяха по-малко, но имахме различни, нови изпитания и нов вид натиск върху ни.”
Групата отново работи с продуцента Джон Фелдман. Както на първия албум, Фелдман ентусиазирано подпомага експреименталните “полети” на групата и се бори редом–и понякога с (пак онази фрикция)–групата за да направят възможно най-добрия албум, такъв, който да издържи променливите тенденции.
“Ако не е счупено, не го поправяй,” коментира Брандън химията помежду им в студиото. “Първият път толкова се насладихме на работата си с Фелдман, а и той познава всеки от нас толкова добре. Наблюдаваше как пораснахме от хлапета отникъде и незнаещи нищо до музикантите, които сме днес. Изглеждаше ни нужно отново да направим албума си с него. Той ни допълва наистина много добре.”
“Всички знаехме, че крайния продукт, който създадохме заедно миналия път беше абсолютно откачено добър,” казва Джеф. “И бяхме уверени, че този път никой от нас няма да спре, докато всички не останем доволни от резултата. Всички получихме това, което искахме и мисля, че се впечатлихме един друг въпреки че спорехме много. Всички надскачахме себе си и пробвахме нови неща.”
И затова албума има невероятен обхват. На едната противоположност е “Listening,” оформената като куршум непреодолима сила на синкопираните китара-бас-барабани над които Берт редува крясъци с тихо напяване, едновременно пеейки за и наближавайки към срив в комуникацията. На другия край имаме “Lunacy Fringe,” жизнерадостна, Bacharach-ескова поп песен аранжирана от изпълнение на барабан с четки, прав бас и пицикато струни.
В сърцевината на албума, има загатната тема обвързваща дванадесетте отделни песни заедно. През целия албум можете да чуете тиктакането на часовници, едновременно истински (интрото към “Let It Bleed”) и загатнати (звънтящият китарен мотив на “Cut Up Angels”). Берт междувременно се опитва да задържи летящите моменти в редове като “Yesterday’s feelings will all be lost in time” (”Вчерашните чувства, всички ще са изгубени във времето”) (от “Yesterday’s Feelings”). Инстинктивно, групата създава наситено с емоции напрежение между пробождащи текстове и кинетична музика. “Животът, който живеем–ядене от ресторанти за бързо хранене и събуждането в различен град всеки ден–естествено създава чувството за движение и импулса, който чувате в музиката,” казва Брендън.
“Научих много за живеенето в този момент,” казва Берт, “защото това правиш на турне. Всички имат моменти, които си спомнят и ценят, и тези моменти правят живота да си струва усилието. Толкова много съм си мислил за смъртта и любовта през последните няколко месеца, и точно сега започвам да осъзнавам, че това е всичко, което съществува сега и в този момент. Това е всичко, което имаме–сега.”
Пътят не винаги е бил милостив към групата. И по-специално към Берт, чиито панкреас почти сдаде багажа миналата година от неговата прекомерна ексцентричност. На “Take My Life,” той се опитва да предаде себе си за съхранение, докато останалата част от групата изстрелва топовни рифове.
С дълготрайна кариера пред него, с право бихте се почудили дали Берт е решил да се отдаде на темпото и да бяга в напрежение повече като на маратон, отколкото на спринт. “Това е добър въпрос,” казва той. “Понякога нещата изглеждат извън контрол, но всъщност никога не са. Затова се пее в ‘Take It Away’. Просто трябва да правя малки стъпки всеки ден.”
Но това не означава, че той няма да прави грешки отвреме навреме. Всичко е част от личния процес на порастване, или както той уместно пее на една от ключовите песни в дебюта, “A Box Full Of Sharp Objects”: “Today I fell and felt better.” (”Днес паднах и се почувствах по-добре.”) “Много глупости ще се случват и занапред,” свива рамене той. “Винаги ще има изпитания и премеждия. Но трябва да осъзная, че всяка направена от мен грешка е част от мен. И единствения начин, по който грешката ще си остане грешка е ако не науча нищо от нея. Опитвам се да превърна опита си в нещо позитивно.”
Куин веднъж описа Берт като “химическа смеска от Мик Джагър и върколак.” Описанието не е далеч от истината. Крещящия вокалист страда от диви люшкания в чувствата, които канализира през постоянно променящата се музика на The Used и ако има избор, предпочита да работи на лунна светлина. “Нощта е просто толкова по-опасна и агресивна и мистериозна,” казва той, очите му се разширяват и усмивка се появява на ъгълчетата на устните му.
Тези нощни качества преливат в In Love And Death. И на песен като “Take It Away,” Берт всъщност проклина светлината, любовта и самия живот. Но в тази пълна негативност, можете да чуете и отчаяна надежда в гласа му, намек за оптимизъм, че един ден слънцето ще изгрее и той ще е там, за да го види–и може би дори да му се порадва малко–отколкото да се върне отново в сенките за да заличава старите си рани. И както сам той казва, “Нещо голямо ще се случи. Чувствам го. Винаги съм го чувствал.”








Така, това ми е една от любимите групи. Не са много популярни в BG, но мисля, че си струва да ги чуете =) Правят страхотна музика и още по-невероятни и въздействащи текстове